Central corneal thickness and morphological changes in the cornea after uneventful phacoemulsification

Въведение: По време на неусложнена факоемулсификация корнеалният ендотел може да бъде увреден от редица фактори. Ендотелът представлява монослой хексагонални клетки, които са загубили способността си за делене. Той поддържа относителната дехидратация на роговицата и допринася за нейната прозрачност. Поради това, предпазването на най-вътрешния слой на корнеята е важна задача при операция на катаракта и е от съществено значение за постоперативното възстановяване и добър зрителен резултат. Преходният корнеален оток, който може да се обясни с умерената загуба или травма на хексагоналните клетки, е описан в редица публикации, но данните за средната ендотелноклетъчна загуба (ECL), промяната в централната роговична дебелина (CCT), както и времето за възстановяване на предоперативните стойности варират в широки граници. Цел Да се оценят промените в ендотелноклетъчната гъстота (ECD) и централната роговична дебелина (CCT) след неусложнена операция на катаракта. Материали и методи В проучването са включени пациенти със сенилна катаракта, планирани за оперативно лечение. Всички са оперирани от един опитен хирург чрез стандартна факоемулсификация с имплантиране на интраокуларна леща (ИОЛ) под местна анестезия. Изключващите критерии са: предшестващи очни операции или травми, друга очна патология и случаи с усложнения. Централната роговична дебелина е измерена чрез предносегментна оптична томография (AS-OCT), a ECD е изследвана чрез in vivo конфокална микроскопия (IVCM). Всички субекти са изследвани предоперативно и при три следоперативни визити (1, 7 и 30 ден). Статистическият анализ на данните е извършен с SPSS statistics software package (v22.0). При разпределение на резултатите, различаващо се от нормалното се приложиха методи на непараметричен анализ и данните са представени с техните медианни стойности. Резултати Проследени са 60 пациенти на средна възраст 70.56 години (SD=8.01), от които 29 мъже и 31 жени. Предоперативно CCT е 552 m (480-659 m), a ECD е 2398 кл./мм 2 (SD=1025-2965 кл./мм 2 ). 24 часа след операцията се установи значително увеличение на CCT (Z=-6.792, p<0.001). Ендотелноклетъчната гъстота е 2302 кл./мм 2 (945-2902 кл./мм 2 ), с ендотелноклетъчна загуба от 89 кл./мм 2 (3.91%), в сравнение с предоперативните стойности. През първата седмица CCT е намаляла със 7.01% спрямо първата следоперативна визита, докато ECD продължава да намалява. До тридесетия следоперативен ден почти са достигнати предоперативните стойности на CCT (566 m), a общата ендотелноклетъчна загуба е изчислена на 108 кл./мм 2 (5.2%). Заключение Увреждането на роговичния ендотел се смята за важен параметър на хирургичната травма и основен фактор за оценката сигурността на оперативната техника. За него индиректно може да се съди по корнеалната дебелина, но модерните методи за ултраструктурно изследване на роговицата, като OCT и IVCM, предоставят допълнителна информация за подлежащите морфологични промени и могат да допринесат за намирането на най-подходящия терапевтичен подход според индивидуалните особености на всеки пациент.